Всички знаем, че в рамките на нашата история българските владетели са носили 3 титли – хан, княз и цар. На няколко от тях се е наложило да сменят титлата си по време на своето управление, пише Poznanieto.bg
1.Хан/Княз Борис I (852-889)
Борис поема управлението на държавата в един много труден период. Териториалните разширения по времето на Маламир и Пресиян включват много голямо количество християни в държавата ни.
Налага му се да води външна политика, при която много често международните договори, сключени с останалите държави, не се спазват, защото няма никакви последици, дори при тяхна вина.
Причината е, че България се е приемала като езическа страна, от гледна точка, както на Византия, така и на Ватикана. Борис заради това е могъл да уцели с един куршум два заека:
България да получи нужния международен престиж
Да реши вътрешните проблеми чрез християнството
По този начин хан Борис решава, че е време да приеме християнството, поради което и започва да маневрира умело между двата християнски центъра – Константинопол и Рим, като използва конкуренцията помежду им. Той залага основите на превръщането на България в собствен духовен и културен център на силата – чрез Кирил и Методий и техните ученици.
2.Княз/Хан Владимир Расате (889-893)
Синът му Расате не успява да вникне в гениалността на Борис. Той смята християнството за проводник на чуждо влияние и се опитва да се върне по пътя на езическа България. Това е и причината да започне като княз, но постепенно да върне старата титла хан. Бива свален от баща си Борис от престола и ослепен, тъй като не е провидял, че няма бъдеще за езическа България. Тя е щяла винаги да бъде в международна изолация и да стане плячка на чуждо културно влияние.
3.Княз/Цар Симеон (893-927)
Другият син на Борис е доста по-далновиден. Той успява да продължи пътя на баща си и да наложи България като собствен културен лидер. Успява да се справи с византийското влияние и да разпространи българската култура и писменост в лицето на кирилицата.
Симеон започва с титлата княз, но успява заради водената от него експанзивна политика и надмощието, което налага над Византия, да получи царската титла. Първоначално тя е призната от патриарха Николай Мистик, но при промяната във властта това признание се оттегля. Въпреки това, в историографията се приема, че Симеон успява да наложи властта си и бива приет за цар. Иначе тази титла бива призната след смъртта му при мирния договор от 927 година.
4.Княз/Цар Фердинанд (1887-1918)
Фердинад започва своето управление в България с титлата княз – каквото има и Батенберг. През 1908 година България успява да излезе и формално от орбитата на Османската империя и да получи своята независимост. Тогава титлата му се променя на цар – връща се традицията от Първата и Втората ни държава.
Това са четиримата владетели, които сменят титлата си в рамките на своето управление. Единственият спорен момент е при управлението на цар Калоян, който бива признат първоначално от папа Инокентий III за крал на България, но трасформира тази титла на цар. На практика официално от страна на България не е имало промяна на титлата, което е и причината той да не е посочен в тази класация.
