Изкушаващо е да си представим, че някога светът е бил дом на митични земи, изпълнени с красота и изобилие, чиито улици са били обсипани със злато.
Е, ако се вярва на Платон, те са били облицовани не със злато, а с орихалк. Поне в случая с Атлантида.
Според емблематичния гръцки философ металът с цвят на огън е бил втори по стойност след златото, а легендарният изгубен континент е бил разсадник на този материал.
Той често споменава орихалка в диалога си „Критий“, в който разказва историята на Атлантида.
В своя разказ Платон твърди, че металът се добива в много части на континента и че сградите му – включително храмът на Посейдон и царският дворец – са покрити с него, което ги кара да блестят с червена светлина.
„Във вътрешността на храма покривът беше от слонова кост, любопитно изкован навсякъде със злато, сребро и орихалк, а всички останали части – стените, колоните и подът – бяха покрити с орихалк“, пише той в диалога си „Критий“.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
Философът също така твърди, че законите на Атлантида били продиктувани от Посейдон – гръцкия бог на морето – и след това били изписани от първите царе на Атлантида върху стълб от орихалк, уточнява Glasnews.bg.
Затова може би не е изненадващо, че орихалкът е в основата на многовековното търсене на потъналия континент.
В края на краищата, твърдят вярващите, ако Атлантида е била толкова пълна с този материал, намирането на метала може да доведе до намирането на самия континет.
И в края на 2014 г. изглеждало, че теорията им може да се окаже вярна.
През декември същата година водолазът Франческо Касарино открива 40 слитъка от мистериозен метал, загнездени в 2600-годишен потънал кораб край бреговете на Сицилия.
Поразени от откритието, изследователски екипи претърсват района в търсене на още следи и през февруари 2016 г. откриват нови 47 слитъка в същия район, на десетки метри от първия.
Тестовете разкриват, че слитъците, които изглеждат ръчно изработени във формата на пури или плоски пръчки, са направени от сплав, която се състои основно от мед и цинк, според проучване от 2021 г., публикувано в Journal of Archaeological Science.
Тази сплав, която е с жълтеникаво-златист цвят, но с червен оттенък, споменат от Платон, оттогава е известна като орихалк.
И наистина, съвременните изследвания сочат, че този така желан от древните метал се състои от около 80 % мед и 20 % цинк, с малки количества олово и други метали.
Стойността му се основава на неговата податливост, устойчивост на потъмняване, дълготрайност (по-здрав е от медта) и прилика със златото.
Разбира се, имало и такива, които се възползвали от последното качество, като редица видни римляни ловко разменяли едното с другото.
Например Юлий Цезар уж ограбил 1360 кг злато от римския Капитолий, като го заменил с орихалк. Същото прави и император Вителий, който редовно прави същата замяна след опустошаване на храмове.
Въпреки това това „злато на бедняците“ е било високо ценено заради огнената си красота, а за него са писали Омир и Вергилий. Едно от най-ранните споменавания на метала се намира в Омировия химн за Афродита, който датира от 630 г. пр.н.е. В него богинята на любовта е описана как окачва на ушите си цветя от „мед от планините“.
Всъщност „планинска мед“ е друго популярно наименование на метала, което се дължи на гръцката му етимология: oros, което означава „планина“, и chalkos, което означава „мед“ или „бронз“.
И така, какво се е случило с орихалка?
Орихалкът е използван най-често при сеченето на римски монети, като металът е бил използван в редица различни номинали.
По време на управлението на император Нерон обаче се съобщава за намаляване на количеството цинк, което се открива в тези монети.
Най-вероятно това се дължи на факта, че цинковите минерали стават все по-трудно достъпни и по-скъпи за набавяне. Плиний Старши твърди, че в крайна сметка орихалкът е загубил стойността си, тъй като мините са били празни.
Освен това нарастващите количества олово и калай, открити в монети от орихалк, сечени след управлението на Нерон, предполагат, че в производствения процес се е добавял бронзов скрап.
Това означава, че по времето, когато Комод е обявен за император на Рим, повечето от предишните орихалкови монети вече се секат в бронз.
По времето, когато Публий Хелвий Пертинакс наследява Комод, орихалкът почти напълно изчезва от производството на монети.
Дали един ден орихалкът ще ни отведе до Атлантида?
Откриването на орихалковите слитъци край бреговете на Сицилия накарало мнозина да повярват, че останките от Атлантида може да са на една ръка разстояние.
Но засега тези пури са всичко, с което се надяват да докажат теорията си.
