Алберт Айнщайн бил на 16 години, когато му идва наум идеята за специалната относителност. Той е позволявал на ума си да се скита през деня.
Пионерската му теория на относителността го превръща в революционна фигура за съвременната физика, а тя е измислена с „мисловни експерименти“. Той се опитвал много смело да си представи какво би станало, ако… например се качи на вълна от движеща се с постоянна скорост светлина, като сърфист. Така успява да предвиди, че светлинната вълна в този момент би му изглеждала замръзнала и неподвижна.
Една простичка мисъл може да доведе до огромни последици и най-впечатляваща реална работа.
С такива брилянтни прозрения се отличават и Чарлз Дарвин и Фридрих Ницше, които променят света с гения си. Те също са прекарвали много часове дневно, пътувайки с ума си и въображението, просто размишлявайки.
Дарвин нарича това „мисловен път“, който трябвало да извърви, за да размишлява и да стигне до важни изводи, които да провокират действия. За Ницше се твърди, че се е разхождал сред природата в продължение на часове, за да се сдобие със смисъл от идеите си.
Това е вид поведение, което се смята за „непродуктивно“ в днешната забързана култура – да отделиш няколко часа, просто за да се разхождаш, или да седиш да мислиш, „и да не вършиш нищо“. Днешната бизнес култура издига в култ измеримата производителност като разделянето на работните дни на човекочасове.
Фирмените доклади говорят за изработени бройки часове. Докато в същото време на човека по природа е необходимо рефлективно мислене, за да се издигне и да прогресира в живота.
Фиона Кер от Университета на Аделайде посочва как и защо този тип мислене работи. „Блуждаенето (daydreaming) позволява на ума да се скита. Изходът от това е постоянно по-продуктивен ум, отколкото ако работим по разрешаването на сложни проблеми или измислянето на креативни решения и идеи“, казва тя.
Фиона не е единствената, която изследва позитивните ефекти от практиката. В областта на образованието, например, идеята за отделяне на време за рефлекция идва през 80-те години и е нещо, считано за критичен компонент, за да станеш ефективен учител.
По същество здравословната доза размишления, съчетани с въображение, дава възможност за консолидация на паметта. Тя създава почва да се формират нелинейни връзки в мозъка, което развива способността ни впоследствие да разделяме на части проблеми и да подхождаме към тях от нов ъгъл.
За да използваме техниката, може да приложим Двучасовото правило. Според него, веднъж седмично, обикновено във вторник, може да се изключваме от всичко за 2 часа, за да си помислим.
Трябва да се премахват всички възможни разсейващи фактори, особено електрониката като телефон, лаптоп, и човек трябва да остане насаме със себе си, за да помисли – за себе си и поведението си, за работата си, за начина си на живот. Може да запише каквото мисли на тетрадка.
Два часа са доста време, затова мнозина предпочитат да гарнират техниката с движение като разходката.
Някои от полезните въпроси, които да си зададем, може да бъдат:
- Вълнувам ли се от това, с което основно се занимавам в момента, или се намирам в безцелно движение?
- Балансирани ли са размените между работния ми живот и личното ми време и личните ми взръки?
- Как мога да ускоря процеса на преминаване от където се намирам, до където искам да отида?
- Какви големи възможности не преследвам, които по принцип мога?
- Какво е сега онова малко нещо, което ще произведе огромен ефект?
- Какво е възможно да се обърка в следващите 6 месеца от живота ми?
инфо: manager.bg
Вижте още:
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
