Това е разказ за едно непознато лице, превърнало се в символ на българския локум. Фотограф, чийто талант е оставил траен отпечатък, но името му е потънало в забрава. Време, в което ценностите са били различни, а паметта е била ценена, пише „Дунав мост“.
История, която ни кара да се замислим за мимолетността на времето, за силата на спомена и за значението на признателността.
В лабиринта на носталгичните спомени се крие една завладяваща история на Цонка Томова, чийто образ може би е вплетен в емблематичната кутия с локум от 50-те години.
През 1965 г., в разгара на младостта си, Цонка, тогава 17-годишно момиче от село Тръстеник, е заснета от фотограф, често посещаващ селото. Снимката е запечатала момента, в който тя позира в лозов масив, сякаш бере грозде.
„Майка ми имаше и снимката от лятна бригада (докато е в гимназията в Русе вече) в лозовия масив на с. Тръстеник – тогава е трябвало да застане все едно държи „кошница“ (не е уточнявал, че е кошница) с ръка, а с другата уж бере грозде (не рози)“, разказва Емил Томов, син на Цонка Томова.
„Като чули за мене, дойдоха да ме видят, запознахме се и сега през ден ми звънят, за да ме питат как съм и имам ли нужда от нещо. Моите съселяни от Каравелово всички до един се подписаха, че момичето на кутията от локума съм аз. И представиха подписите в съда. Но там явно вече бяха решили аз да не спечеля делото”, връща се отново към неприятните спомени Цонка.
Времето лети, но спомените остават.
Десетилетия по-късно, Цонка се натъква на поразителна прилика – нейното лице е на кутията с локум, произвеждана от Захарни заводи Горна Оряховица.
„Вероятно колажистите на „Балкантурист“ (или др.) са използвали техники на наслагване на изображенията за множеството колажи, за да няма претенции от използваните модели – знаело се е, че фотоконкурсите носят пари (тогава).
Навремето етнографската къща-музей на селото не е имала гид на заплащане и майка ми, като гимназистка, често е представяла историята на селото и колекцията на музея, без никакво заплащане (Къщата-музей и сега съществува), за групи с разрешение от Кметството. Вероятно фотографът безсребърник така е избрал лицето на Българския локум.“, каза още г-н Томов.
Учудващо е, че фотографът не е направил име от делото си. А за двулевката се знае – Любомир Чаръкчиев.
Историята на Цонка е само фрагмент от миналото, но е фрагмент, който ни кара да се замисляме за настоящето и за бъдещето. Защото е важно да помним, че зад всяка емблема, зад всяко изображение, се крие история, която заслужава да бъде разказана.
