Древният град Макхуник
Древният ирански град Макхуник е открит през 40-те години в пустинята около Шахдад в провинция Керман. В наши дни е познат като Шахр-е Котоулеха (Градът на джуджетата). Въпреки това селището е носило много имена: Домът на малките хора, Градът на джуджето и Земята на малките хора от небето.
Селището е странно по няколко причини. На първо място, до 1946 г. никой не си е и помислял, че е възможно тези земи да са били обитавани от древна цивилизация. Точно поради тази причина откриването на града към края на 40-те години разбунило духовете в археологическите среди.
Група археолози провели изследвания в местността и заключили, че градът е бил населен още от праисторически времена, към края на четвъртото хилядолетие преди новата ера.
Малка колиба, чиято врата е висока не повече от метър.
Древната местност Шахдад се простира на 60 километра в сърцето на пустинята Лут. В града са открити работилници, жилищни сгради и гробища. От археологическите разкопки в жилищните райони станало ясно, че те са били разделени по занаяти – бижутери, майстори и фермери.
Още в началото на разкопките са открити над 800 древни гробове, като във всички имало доказателства за наличие на дребни хора. Освен това са открити и мумифицирани останки на джудже. В потвърждение на тезата, че градът е бил населяван от неизвестна цивилизация на малки хора, археолозите посочват странната архитектура на сградите, улиците и инструментите, открити в Макхуник.
Всички стени, покриви и рафтове в къщите, изглежда са пригодени за използване от малки хора. Малко след откриването на Града на джуджетата в Шахдад, започнали да се появяват слухове и истории за мистериозната цивилизация. Последвали и слухове за катастрофи на НЛО в местността.
Според д-р Сюзън Мартинес (Susan Martinez), която е автор на книгата „Историята на малките хора: духовно напреднали цивилизации по света (The History of the Little People: Spiritually Advanced Civilizations around the World), древна раса от малки хора е населявала Земята в далечното минало.
Тя посочва легенди и истории като джуджетата богове в Мексико и Перу, Менхуне в Хаваи, Нунехи на индианците Чероки, африканските пигмеи и Семанг от Малайзия. Според д-р Мартинес теорията за древни джуджета се потвърждава от доста археологически находки като мрежи от тесни тунели, малки ковчези, ниски врати в могили и изключително ниски и тесни колиби.
инфо: drevnite.com
Вижте още:
МИТИЧНИЯТ ХОБИТ НА ТОЛКИН ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ИСТИНСКИ
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook
