Има разкопки, при които и най-опитните археолози ги побиват тръпки. Точно това се случва с изследователи, открили неолитно селище в Югоизточна Турция, в горното течение на река Тигър.
В него те намерили гроб, за който се смята, че е на около 12 000 години. Според експертите на това място е погребана жена, на която съвременниците ѝ искали да попречат да се върне обратно към земния свят.
Изследователите предполагат, че необичайното погребение може да е знак, че жената е била „шаманка“ и е контактувала с духове, за които се е вярвало, че са се въплътили в животни, съобщават турските сайтове, позовавайки се на проучване, публикувано в списание L’Anthropologie.
Има и подозрения, че хората по онова време може да са вярвали, че мъртвата жена е зомби.
Мистериозният гроб е открит от д-р Ергюл Кодас и неговия екип от университета в Мардин Артуклу. Разкопките са проведени в могилата Чемка.
Експерти оценяват възрастта на мъртвата в гроба, намиращ се под глинена постройка, на 25-30 години. Според тях жената е погребана по много нетипичен за времето си начин, след като е починала от естествена смърт.
Тя е била поставена свита на кълбо. А до нея е имало части на различни животни. Гробът е бил затиснат допълнително и с тежка каменна плоча.
Според изследователите по това време хората в района не са отглеждали животни. Така че установените части трябва да са от диви животни. Сред тях са череп на зубър, чиято долна челюст е поставена пред краката на жената.
В гроба са открити още и крилца на яребица, крака на златка и няколко овчи кости.
„Особеностите в това уникално погребение може да показват, че жената е имала специална роля във връзката между човешкия и животинския свят. А това предполага, че тя може да е правила практики, които днес свързваме с анимизъм и шаманизъм“, казват археолозите.
Експертите все още могат само да гадаят защо жената е била погребана по толкова странен начин.
„Може би тя е била просто луд или „обладан човек, докоснат от „духовете“ на другия свят, а поради това вероятно е предизвиквала страх в общността“, коментира д-р Ергюл Кодас.
Според него останките от зубър и варовиковата плоча трябва да гарантират това, че погребаната няма да се върне от света на мъртвите.
Други 14 души са открити затрупани под други близки структури в селището.
Погребването на мъртвите под пода на къщите е било обичайно през периода на Докерамичния неолит, но е изненадващо, че гробът на жената е бил покрит с големия блок.
Археолозите смятат, че откритото място може да е било селище за ловци-събирачи по време на критичния преходен период преди развитието на земеделието.
