От Освобождението до днес Българската армия няма пленено знаме. Какви са историите зад шевиците на две знамена светини – Самарското и това на Горнооряховските въстаници?
Разказ за най-известното и за най-непознатото, но единствено българско знаме, участвало в боевете за свободата на България.
Бойните знамена са реликва за всеки българин. Всеки открива нещо мистично и свещено.
В съвременната ни история култът към знамената е поставено от освободителните борби, когато различни хайдушки чети са изработвали свои знамена.
Още преди Априлското въстание подготовката на байраците е била ритуал от особено значение.
Кулминацията на традицията трябва да търсим в боевете на Руско-турската освободителна война, разказа историкът Деяна Костова от НВИМ, цитиран от bTV.
Самарското знаме е най-разпознаваемото. Извезано е от монахини и има две лица – от едната са образите на св. св. Кирил и Методий, а от другата е образът на Иверската богородица. Дело са на петербургски художник.
Всички сме чували за епичните боеве за Самарското знаме край Стара Загора, сраженията на Шипка и боя при Шейново. За героизма на опълченците при опазването му от турската армия.
Твърде малко обаче знаем за единственото българско знаме, което храбрата дружина на Горнооряховските опълченци са развявали, както и за хората, чийто труд стои зад тяхното създаване.
Знамето е предназначено за Горнооряховската чета през Априлското въстание 1876 г., ушито от женското дружество „Просвета“. То традиционните символи на българското опълчение.
В съвременния музей, какъвто е Националният военно-исторически музей, възрастните могат сами да потънат в историята и сам да потърси истината.
